🇩🇪🪖🇱🇹 Германското министерство на отбраната изпраща свои военнослужещи в Литва със служебно разпореждане, след като не намери достатъчно желаещи за длъжностите по някои специалности в изгражданата там бригада. Ведомството обяви решението на 14 септември, броени часове след като Bild съобщи за готвените мерки. Доброволният принцип остава водещ, уточнява министерството, но при необходимост военнослужещи ще бъдат командировани и без да са заявили желание.
Според ведомството към деня на съобщението около 80% от щатните длъжности в бригадата са били заети изцяло на доброволен принцип. В частите, които вече са предно разположени в Литва, делът достига 92%. Най-голям е недостигът в подразделенията, които трябва да бъдат разположени догодина, 203-ти танков батальон и 122-ри механизиран пехотен батальон. В тях остават незаети около 40% от длъжностите, като основно се търсят специалисти по логистика и информационни технологии – области, в които армията се конкурира с цивилни работодатели в Германия.
Предвидените мерки не са равносилни на постоянно базиране на служба в Литва. Министерството планира краткосрочни командировки, ротации и други временни назначения с предварително определен срок. При тях военнослужещият остава на щат в Германия, а предно разположен в Литва изпълнява задача за кратък период. Ведомството дава пример с готвач от корабен екипаж: докато корабът още се намира в завода за ремонт, той може да бъде командирован за няколко месеца в Литва, без да се променя постоянното му местослужене.
Характерът на недостига помага да се обясни изборът на временни назначения. Бригадата се нуждае остро от специалисти, които трудно се намират и за длъжностите в Германия. Командироване за няколко месеца не изисква преместване на цялото домакинство и може да покрие недостиг, който затруднява работата на подразделението. То обаче не премахва общия кадрови проблем: постоянното прехвърляне на същите специалисти в Литва би могло да създаде недостиг в частите им в Германия.
Министерството очаква по служебно разпореждане да бъдат изпратени няколкостотин души при планирана обща численост на бригадата от близо 5000. Bild пише за до 1000 военнослужещи още тази есен и посочва края на септември като начало на изпращането им. Ведомството не потвърждава това число и се придържа към по-ниската си прогноза. Разликата е съществена: 1000 души се равняват на около 20% от планирания състав. Временното им командироване обаче не значи непременно, че същият брой постоянни длъжности ще бъде попълнен.
Министърът на отбраната Борис Писториус обясни, че когато се налага избор, бойната готовност предлага предимство пред доброволния принцип. В същото изявление мерките са определени като изключение за специалностите с недостиг на кадри, а не като общо правило за цялата бригада.
Данните за попълването ѝ показват как се е стигнало до решението. Към края на април към 20% от нужните длъжности заемат доброволно. През май желание са заявили над 2500 военнослужещи. На 31 юли на около 60%, а до средата на септември им достигна 80%. Напредъкът е видим, но оставащите места се попълват по-трудно, защото изискват конкретни специалисти.
Това е първата германска бригада, постоянно разположена зад граница след Втората световна война през 1945 г. Писториус обяви решението през юни 2023 г. при посещение във Вилнюс. През декември Германия и Литва подписаха пътна карта за разполагането ѝ, а на 1 април 2025 г. временният щаб беше преобразуван в постоянен. Основните гарнизони са Руднинкай, на около 30 км от беларуската граница, и Рукла. Пълната бойна готовност е планирана за края на 2027 г., когато в Литва трябва да има около 4800 военнослужещи и близо 200 цивилни служители на Бундесвера.
Бригадата надгражда наличното присъствие на съюзниците. От 2017 г. в Рукла е многонационална бойна група на НАТО под ръководство. От септември 2025 г. Алиансът поддържа и постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ за укрепване на ПВО по източния фланг. Формите на присъствие се различават: контингентите в бойната група се сменят на ротационен принцип, мисията изпраща авиация от някои държави, а танковата бригада ще има постоянен състав и инфраструктура, сред които казарми и полигон. Ротациите се планират за месеци, а постоянното разполагане предполага ангажимент за десетилетия. Това прави осигуряването на достатъчно кадри по-трудна задача.
Литва осигурява инфраструктурата и поема разходите за нея. Строителството и поддръжката на комплекса при Руднинкай възлизат на около 1,5 млрд. евро. За сравнение, държавният бюджет на страната за 2026 г. е около 20 млрд. евро. Първата фаза – жилищни сгради, административни корпуси, складове за съхранение на техника, боеприпаси и пътни артерии – трябва да приключи до края на 2027 г. Стрелбището беше готово от края на май. Стойността на проекта се равнява на около 7,5% от посочения годишен бюджет, макар това да не значи, че цялата сума се изразходва през 2026 г. Литовският инфраструктурен ангажимент е значим', а попълването на бригадата зависи от кадровите решения в Берлин.
На 14 септември, по време на пресконференция след срещата на ЕС за Арктика в Рованиеми, канцлерът Фридрих Мерц очерта политическия контекст. „По всяка вероятност преживяваме решаващи седмици или месеци за защитата на свободата и мира на нашия континент“, каза той. „Ако Русия успее, последиците за всички нас, включително за Германия, ще бъдат непредвидими. Затова стоя твърдо зад позицията си и не съм готов да отстъпя нито сантиметър.“ Последната фраза се отнася до позицията във вътрешния германски спор във връзка с подкрепата за Украйна, а не до териториална отстъпка. Канцлерът добави, че ще направи всичко, за да запази тази подкрепа и да убеди сънародниците си, че тя е в интерес на Германия.
Изявлението на канцлера и решението на ведомството показват различни страни на ангажимент за отбрана – политическо усещане за неотложност и практическа трудност да бъдат подсигурени дори няколкостотин специалисти за конкретно съединение. Към 31 юли 2026 г. Бундесверът наброява 186 700 военнослужещи – в рамките на планираното за годината. Целта е до средата на следващото десетилетие тя да разполага с около 260 000 военнослужещи на действителна служба и резерв от близо 200 000 души. Достигането на тези числености изисква значително разширяване на набирането и подготовката на кадри.
Данните за новия модел на военна служба показват част от трудностите. Законът е в сила от 1 януари 2026 г. и запазва доброволното постъпване, но възстановява медицинските прегледи и да задължава мъжете да попълнят въпросник за готовността си да служат. Между април и юни ведомството е изпратило въпросници на 169 141 млади хора. Изцяло са ги попълнили около 83 500 мъже и над 3000 жени, като повече от 55 000 от отговорилите са посочили, че нямат интерес към военна служба. Според представените данни в същото тримесечие около 31% от заявилите интерес са отпаднали по здравословни причини.
Посочените резултати показват ключови ограничения пред доброволното набиране, но не обясняват сами по себе си недостига в литовската бригада. Въпросниците измерват готовността на млади хора да постъпят в армията, докато попълването на бригадата зависи и от желанието на вече служещи военнослужещи да заминат за Литва. Достигнатите 80% за около четири месеца и половина и над 2500 заявили желание само през май показват значителен интерес. Оставащият недостиг е концентриран в логистика и ИТ. Възможно обяснение е конкуренцията от по-добре платени цивилни позиции, но текстът не представя сравнителни данни за възнаграждения. Концентрацията на незаетите длъжности в конкретни специалности отговаря на избора на временни командировки вместо общо разпореждане за целия състав.
